Description

Трябва ли винаги да разчитаме на Ловеца от приказката, за да бъде спасен някой, изпаднал в беда?
Възможно ли е щастието да бъде мисълта, че имаш приятели, които само ти можеш да измъкнеш дори от най-голямата дупка?

Има ли как да уплашим по-силните от нас, като им покажем, че не се страхуваме от тях?

Борис Априлов отговаря на големите въпроси с очарователната философия на Лиско в книга, включваща повестите „Червената шапчица“, „Дупката“ и „Питонът“.

***

Докато има деца, ще я има и приказката за Червената шапчица. Но какво ще се случи, ако Ловецът откаже да се занимава с лошия Вълк, защото е тръгнал на лов за зайци и не се интересува от нищо друго?

Ще се намесят ли Димби и Домби, които си мечтаят за нещо по-особено и за това животът им да виси на косъм и пак да победят?

Или пък Мокси, който никак не харесва съмнителни момиченца, които се явяват, без да ги викаш, и казват, че отиват при баба си?

Читателите се досещат – Лиско ще вземе нещата в свои ръце, защото дори и когато се страхува малко, нашият любим герой винаги е готов да действа и да помага на изпадналите в беда. Не само когато се касае до наивни момиченца с червени шапчици, но и в случаите, когато завистливата Къртица е пленила приятелите му, и не на последно място: при слух за избягал питон.

***

Цитати от книгата

„– Не мога и не мога да разбера децата – призна Мокси. – В приказката се ядат деца и баби, режат се кореми, пълнят се с камъни и пак…

– Какво пак?

– И пак я разказват.

– Докато има деца, ще има и приказката за Червената шапчица, Мокси… Но други да мислят по това. Ние драматизираме.“

***

„– Така те искам – успокои се Мокси. – Да поумняваш… На мен лично не ми харесват подобни съмнителни момиченца, които се явяват, без да ги викаш, и казват, че отиват при баба си… Знаем ги ние тия баби.“

***

„– Така да е – съгласи се Лиско. – Но защо трябва да разчитаме само на него?… И най-важното: правилно ли е да седиш и да чакаш някакъв си ловец?

– Той не е някакъв си – протестира Мокси – а точно определен ловец. Пише го черно на бяло!

– Да, ама в приказката.

– Да, ама както виждаш, всичко се развива по приказката!

– Да, ама както виждаш, Ловеца го няма, ние дремем, а в това време… Да не говоря повече…

– Поуката е да не разчиташ само на Ловеца.

– И да се намесваш!… Така ли?

– Точно така! – прозя се Лиско.“