Можем ли да приемаме различните от нас?
Умеем ли да гледаме на хората без предразсъдъци?
Възможно ли е независимостта да означава самота?
Големите теми и въпроси имат място в книгите за малки деца, а „Куче на име Коте“ е един от най-поетичните и красиви примери за това.
Казвам се Коте, но всъщност съм кученце.
„Котките са самостоятелни – каза ми мама, когато бях малка. – И ти трябва да бъдеш самостоятелна!“
Така твърдеше мама, но аз не се чувствах самостоятелна, а самотна. Опитвах се да говоря с птиците, потърсих и компанията на лоса. Всички горски животни обаче ми обръщаха гръб или ме пъдеха. Избягвах и хората, защото мама ме беше предупредила, че не бива да им се доверявам. Но един ден срещнах човек на име Пор и той ми заяви: „Това е краят на самотата“.
„Куче на име Коте“ е история за необичайно приятелство, което дава смисъл и посока на две самотни души.
Тя ни нашепва да се доверим и да приемаме различията, без да осъждаме. Учи ни, че приятелството се крие на необичайни места, а всеки е способен да дава любов.
Отзиви от читатели
„Една малко по-различна книга за деца с красиви илюстрации, доза тъга, но и възможност за щастлив край.“
„Красива книга, която ни напомня, че невинаги и не всичко е лесно и лъскаво.“
„Поучителна история, която възпитава толерантност и емпатия към различните.“
„Вълнуваща книга за аутсайдерите, които биват подминати или остават незабелязани от обществото, но заедно могат да намерят своето място в света.“
Номинации и подкрепа
Книгата е номинирана за „Наградата за детска и младежка литература на Северния съвет“ (Nordic Council Children Literature Prize and Young People’s Literature Prize), както и за отличието на Международния съвет за книги за млади хора (IBBY).
Книгата може да разгледате и във видеото долу
Изданието е съфинансирано по програма „Творческа Европа“ към Европейския съюз.
Co-funded by the Creative Europe Programme of the European Union.
"Куче на име Коте" от издателство "Ракета"
Ами ако независимостта може да означава самота?
"Куче на име Коте" разказва историята на куче, което си няма семейство и принадлежност. Баща му си е тръгнал още преди да се роди, братята и сестрите му са станали ангели, а майка му го изоставила, когато е било съвсем малко. На прощаване го е посъветвала да не вярва на никого. Кръстила го е Коте.
Защото котките са независими. А независимите се справят добре в света. Но дали е така?
Докато търси своето място, кучето на име Коте разбира, че е отхвърлено от чистокръвните породи. Не е прието от никого, не вярва на никого, а накрая спира да вярва дори на самото себе си. С всеки изминал ден се чувства все по-самотно и изгубено, докато не се среща с човек на име Пор.
Шокиращо красивата история на Томи Контио и едновременно нежният и мек хумористичен живописен свят на Елина Варста изграждат диалог на значенията, който няма как да не остави спомен за очарование у читателя.
Началото на книгата е тъжно и по-мрачно от Финландия в края на ноември, но с напредването на историята, за щастие, започват да се откриват и по-ярки нюанси и акценти на щастието – както в текста, така в топлите илюстрации:
"Чайките кръжаха по небето. Небето се беше опряло на морето. Морето се
беше опряло на небето. Прегръдката на слънцето беше топла и стигаше
чак до нас.
– Коте е хубаво куче – каза детето."
Големите въпроси от живота: "Кой съм аз?", "Трябва ли да бъда независими, или просто съм самотен?", "Какво означава приятелството?" съпътстват всяка страница от историята.
Книгата е номинирана за "Наградата за детска и младежка литература на Северния съвет" (Nordic Council Children Literature Prize and Young People’s Literature Prize), както и за отличието на Международния съвет за книги за млади хора (IBBY).
Изданието е съфинансирано по програма "Творческа Европа" към Европейския съюз.
Co-funded by the Creative Europe Programme of the European Union.
Томи Контио: "Куче на име Коте" 
